Основни факти
Състезанието проверява уменията за навигация, концентрация и бягане на състезателите. Нужно е високо равнище на физическа дееспособност и добра скорост на бягане, за да победиш в международно или елитно състезание. За да е справедливо за всички състезатели, картата (с отбелязаните на нея контролни точки) обикновено не се дава на старта, а малко след него и състезателите тръгват през не по-малко от 1 минута.
Целта на всеки е да избере най-бързия маршрут между контролите. Изборът на най-добър вариант е много важен – най-бързият е невинаги и най-краткият.
Етимология
Коренът на „ориентиране“ е „ориент“ – „изток“ от ориенс (на латински: oriens – буквално „изгряващ“), тъй като изгревът на Слънцето е един от най-древните методи за определяне на посоките на Земята.
История
Историята на ориентирането започва в края на 19 век в Швеция. За пръв път терминът „ориентиране“ е споменат през 1886 г. и е означавал преминаване през непозната земя с помощта на карта и компас. В Швеция ориентирането от военна тренировка се превърнало в спорт за военни офицери, а впоследствие и за цивилни. Първото състезание по ориентиране, отворено за публиката, се провело през 1897 г. в Норвегия.
В началото местата за провеждане на състезания са избирани заради тяхната красота, природа или постройки, намиращи се на даденото място. За първото публично състезание в Швеция е имало контролни точки, намиращи се на две исторически църкви. Най-голямото състезание в света е провеждащото се в Швеция Oringen. В него участват средно 12-15 000 ориентировачи. Най-престижните клубни надпревари са Jukola и Tiomila.
Екипировка
Екипировката за ориентиране обикновено включва компас, спортен екип и подходящи обувки (най-често бутонки), както и, в някои страни, свирка за безопасност.
Отговорните състезатели носят и по-специална екипировка, като например:
- гети за краката – за защита на краката най-вече от тръни;
- държач за описание – закрепена за ръката и служеща да носи описанието на контролите;
- предпазители за очите.
Международните правила по ориентиране забраняват използването на GPS и други електронни навигационни устройства, но на големите състезания се използват GPS-и без дисплеи за онлайн следене на състезателите.
Видове състезания
Състезанията по ориентиране варират по дължина и правила. Затова има няколко обособени вида състезания:
Дълга дистанция
Дългата дистанция е сред най-популярните разновидности на състезанието. Обикновено времето на победителя (в елитната група) е около 75-90 минути. При тази дистанция често маршрутите са направени така, че да има голям избор от варианти за контролните точки, който е до голяма степен решаващ за състезанието. Картата е с мащаб 1:10 000 или 1:15 000.
Средна дистанция
Средната дистанция е една идея по-къса от дългата. Победителското време е около 30 минути и тук се набляга повече на по-доброто следене на картата и обектите, отколкото на избора на маршрут. Картата най-често е с мащаб 1:7 500.
Спринтова дистанция
Тази разновидност се отличава с много кратка дължина на маршрута и време на победителя около 12-15 минути. Картите са най-често с мащаб 1:4 000 или 1:5 000.
Щафети
При щафетите състезанието е отборно. Всеки състезател изминава своя маршрут, след което предава щафетата на следващия „пост“. Класирането се прави като се взима сборът от времената на всички състезатели. Най-популярните щафети са с по 3 поста и дължина на маршрутите около „средна дистанция“, но съществуват още смесена щафета, в която учатстват две жени и двама мъже и спринтова шафета.